Спомням си как веднъж майка ми излизаше от детската градина и ме заведе в музикално училище. Не ми хареса ужасно преподавателя по акордеон и почти си отидохме. Майка ми обаче настояваше и в продължение на осем години посещавах музикално училище. Едва сега, когато изминаха годините от освобождаването, се чудите: какво ви дадоха годините, които прекарахте с музикален инструмент?
Моето лично развитие благодарение на музиката.
От първи клас в редовно училище бях малко в капан, когато общувах с хора, изчервявайки се от прекомерно внимание. Понякога исках да изскоча от себе си, когато учителят се караше за нещо. Представете си, че човек стои на дъската или седи на сцената. Първият ми концерт, в който изиграх малка пиеса, се състоя в голяма зала. Спомням си как видях само клавиатурата на малката си акордеон и си помислих как да не направя грешка. Залата плесна за мен и аз се почувствах малко победител.
Също така много добре си спомням как играх пред съученици на дипломирането в четвърти клас. Не мислех какво ще си помислят, мислеха за бележките. Не мога да кажа, че на изпита не изпитах вълнение. Просто използван. Свикнал съм да бъда в центъра на вниманието.
В обикновено училище уроците продължиха както обикновено. Един учител обяснява темата на класа и не може да бъде прекъсвана. Но как понякога обичах да идвам в музикално училище и да свиря скица, която научих у дома!
Учителят ми говори един и същ език с мен. Използвах да рисувам бележки, опитвайки се да обясня как да играя. Разбрах, че той говори на същия език с мен. Опитах се да намеря контакт с мен, заинтересуван да поработя още веднъж. И той го направи! Често попита: „Е, какво ще играеш?” Немислимо, но вече имах избор! Разбира се, играех това, което репетирах най-много у дома. Тогава започнах да осъзнавам, че хората могат да се съгласят. И за това най-важното е да ги разберем.
Пътят не е лесен, но резултатът е моят ръст.
И колко пъти съм ходил по маршрута “Къща - музикално училище” ... с благодарност мисля за родителите си, когато са били принудени да не пропускат припева, солфеж. Винаги е имало грях за мен - след училище, сядам пред компютъра и не правя нищо друго. Слава Богу, беше само в онези дни, когато нямаше специалност и други дейности. Сега знам, че човек се развива или унижава.
Музикалните класове определено развиват не само ръцете, но и мозъка. Компютърът за целите, в които е бил използван, разбира се, само ме понижи. Също така отбелязвам, че родителите поставят условие: ще играете десет пъти - ще седнете на компютъра. Повярвайте ми, аз съм благодарен за това.
Но най-важното е, че мога да свиря на три музикални инструмента: акордеон, пиано и китара. За съжаление никога не съм купувал акордеон, а по време на следването си използвах училищния. За да играете нещо на пиано, трябва да се подготвите. Ако трябва да играя нещо, определено ще си спомня.
Но за мен китарата съществува навсякъде! Учителят ме научи как правилно да държа на китара, разнообразни класически произведения. Сега обаче знанието за акорди е много полезно за мен. Мога да свиря всяка песен - дай акорди! Дружество от приятели, дълга маса от роднини или други случайни слушатели пеят заедно с мен, и аз го обичам толкова много! За момент отново съм в центъра на песента. Но мисля за думи, за музика.
Не, не съжалявам!
Не искам да мислиш, че аз съм троечник. Завърших гимназия добре и бях поканен на допълнителна година, за да вляза в музикалното училище. Но имам друга способност, която е по-привлекателна за мен, така че не съм музикант.
Но никога няма да чуете от мен, че съжалявам за годините, прекарани в прекрасно училище. Тя ме освободи, даде ми достъп до сцената, показа ми за какво съм способен. Запознати с нови хора, дадоха да живеят в различна ситуация. И ако ще има вечер на китаристи, ще отида и ще свиря любимата си песен там.
Оставете Коментар