Естеството на музикалното произведение

Музиката, като краен резултат от смесването на звуци и тишина във времето, предава емоционалната атмосфера, фините чувства на човека, който го е написал.

Според произведенията на някои учени, музиката има свойството да влияе както на психологическото, така и на физическото състояние на човека. Естествено, такова музикално произведение има свой собствен характер, заложен от създателя или целенасочено, или несъзнателно.

Определяне на естеството на музиката чрез темпо и звук.

От произведенията на В. И. Петрушин, руски музикант и педагогически психолог, могат да се откроят следните фундаментални основи на музикалната същност:

  1. Незначителен звук и бавно темпо предават емоциите на тъга. Такава музика може да бъде описана като тъжна, предаваща мъка и униние, носеща в себе си съжаление за безвъзвратното светло минало.
  2. Основен звук и бавно темпо носят спокойствие и удовлетворение. Характерът на музикалното произведение в този случай обхваща спокойствие, съзерцание и уравновесеност.
  3. Незначителен звук и бързо темпо предлагат емоции от гняв. Характерът на музиката може да бъде описан като страстен, развълнуван, напрегнат-драматичен.
  4. Голямо оцветяване и бързи темпове, несъмнено, изразяват емоции от радост, обозначават оптимистични и жизнено утвърждаващи, весел и ликуващ характер.

Трябва да се подчертае, че такива елементи на експресивност в музиката като ритъм, динамика, тембър и средства за хармония са много важни, за да отразяват емоциите, яркостта на прехвърлянето на музикалната специфичност в работата силно зависи от тях. Ако проведете експеримент и изсвирите една и съща мелодия в малък или малък звук, при бърз или бавен темп, мелодията ще предаде напълно различна емоция и съответно ще се промени общият характер на музикалното произведение.

Съотношението между естеството на музикалното произведение и темперамента на слушателя.

Ако сравним опусите на класическите композитори с произведенията на съвременните майстори, можем да проследим определена тенденция в развитието на музикалното оцветяване. Тя става все по-сложна и многостранна, но емоционалният фон, характерът не се променя съществено. Ето защо природата на едно парче музика е константа, която не се променя с течение на времето. Произведения, написани преди 2-3 века, както и засягат слушателя, както в периода на популярност сред съвременниците.

Разкрива се, че човек избира музика, която да слуша, не само въз основа на настроението си, но и несъзнателно дал своя темперамент.

  1. Меланхоличен - бавна незначителна музика, емоция - тъга.
  2. Холерик - незначителна, бърза музика - емоция - гняв.
  3. Флегматик - бавна основна музика - емоция - спокойна.
  4. Сангвиник - голяма, бърза музика - емоция - радост.

Абсолютно всички музикални произведения имат свой характер и темперамент. Първоначално те бяха заложени от автора, водени от чувства и емоции по време на създаването. Но не винаги слушателят може да дешифрира точно това, което авторът иска да предаде, тъй като възприятието е субективно, преминава през призмата на чувствата и емоциите на слушателя, въз основа на личния му темперамент.

Между другото, интересно е да разберете как и с помощта на какви средства и думи в музикалния текст композиторите се опитват да предадат на изпълнителите на произведенията си желания характер? Прочетете кратка статия и изтеглете таблици с музикални знаци.

Авторът - Станислав Колесник

Гледайте видеоклипа: Иконом Кирил Попов: Изпълненият дълг не е заслуга (Март 2024).

Оставете Коментар