Опера "Мария Стюарт": съдържание, видео, интересни факти, история

Опера "Г. Доницети" "Мария Стюарт"

Трагичната съдба на шотландската кралица Мария Стюарт неведнъж стана обект на произведения на изкуството - от живопис до кино. Наистина, какъв интригуващ и благодарен заговор за създателя е конфронтацията между двама монарси, две религии и световни възгледи, блокада вместо корона ... Гаетано Доницети, започнал да работи върху операта "Мери Стюарт", не можеше дори да си представи, че ще преживее наистина драматична съдба.

Резюме на операта Доницети "Мария Стюарт"и много интересни факти за тази работа прочетете на нашата страница.

Резюме на "Мери Стюарт"

Дворецът Уестминстър в Лондон и замъка Фотерингей, Нортхемптъншир, 1587

Кралица Елизабет, френският Дофин, чрез своя посланик изпрати предложение за брак. Едно от условията за брак е освобождаването на шотландската кралица Мария Стюарт, нейната братовчедка Елизабет, която е била задържана в продължение на много години по обвинения в политически конспирации. Много придворни, включително Талбот, желаят свободата на Мери.

Елизабет възлага на граф Лестър да даде положителното си решение за сключване на брак с френския наследник. Кралицата е разочарована от липсата на отговор от Роберто на тази новина - наистина ли има още една?

Талбот, който се върна от Фотерингай, където Мария е затворен, носи своя портрет на Лестър. Този подарък предизвиква стари чувства и Лестър възнамерява да поиска освобождаването на затворника. Въведена Елизабет разбира, че подозренията й не са неоснователни. Тя иска да покаже писмото на Мери. Лестър я убеждава да отиде на лов близо до Фотеринг.

Мария си спомня младостта си, когато чува звуците на кралския лов. Лестър идва при нея и моли да бъде скромен и покорен по време на бъдещата им среща с Елизабет. Мария наистина коленичи пред нея. Но Елизабет вижда съперник не само в борбата за трона, но и за любовта. Тя обвинява Мария за разврата и смъртта на съпруга си. Опитите на Лестър да успокои цариците са напразни - Мария експлодира и нарича Елизабет „нечистата дъщеря Болейн“. Елизабет й обещава само едно нещо - брадва.

Сесил настоява за смъртното наказание за Мери, Елизабет се колебае, но с пристигането на Лестър подписва присъдата и му казва да присъства на екзекуцията. Лестър разбира, че е донесъл нещастие и на двете жени. Сесил съобщава на Мария за съдбата си. Талбот, оставен сам с кралицата, признава, че има достойнството на католически свещеник. Мери изповядва.

Хората се събират на мястото на екзекуцията, казвайки, че това ще донесе неприятности в Англия. Мария влиза и се моли с всички. Сесил обявява, че е дошъл часът. Кралицата моли Лестър да я придружи, заявява, че е невинна и се издига до скелето ...

снимка

Интересни факти

• "Мери Стюарт" беше единственото парче от Джузепе Бардари - той направи правна кариера в Неапол.
• Замъкът Fothering, където се провежда операта и в която е екзекутирана Мария Стюарт през 1587 г., е разрушена по заповед на крал Чарлз I, внука й. В ужасна съдба Чарлз бил екзекутиран и в резултат на английската революция.
• Не само Buondelmonte взе музиката на Мери Стюарт, но и обратното. Доницети пренаписа един от дуото на неуспешната опера в дует на Мария и Лестър.
• Първоначално частта на Мария Стюарт е написана за сопран (в този глас Джузепина Рензи пее, на която Доницети създал я). Но като се започне с Мария Малибран, мецосопранът започна да пее тази част.
• Единственият оцелял ръкопис на операта е открит в Стокхолм през 80-те години.
• Джойс ди Донато, един от най-добрите изпълнители на нашето време Мария Стюарт, призна, че Мария Стюарт е най-трудната роля в нейния репертоар, в която трудната вокална част е съчетана с висока степен на емоция.

Топ опера арии и дуети:

"О нибе на че лие на л'ария тагири" - ария на Мария (слушам)

"Deh! Tu Di Un'umile Preghiera Il Suono" - ария на Мария и хор (слушайте)

История на творчеството и продукции

Като видях пиесата на Шилер в Милано, Доницети Феличе Романи веднага пише на либретиста на своята "Ан Болейн" и "Любовната напитка". Композиторът разбра, че друг мощен английски сюжет може да надмине предишния му успех. Но Романи не жадуваше за слава или просто не се увлече с темата - той не отговори на предложението. Съавторът Доницети избра Джузепе Бардари. Той е бил обратното на романите - известния драматург, който е написал повече от 60 опери за великите композитори на своето време и който е бил считан за най-добър в неговата работилница. Бардари е на 17 години, в Неаполския университет, учи право, пише поезия и често посещава социални салони. Трудно е да се каже какво е причинило избора на композитор, но той може да контролира писането на либрето, да прави корекции и дори да създава цели сцени. Бардари разчита на превода на пиесата на Шилер, която направи Андреа Мафей. Трябваше да премахне всички политически и религиозни контексти, да намали броя на героите и да добави интрига, за да добави измислен романс между Мария и Лестър - според Шилер, Мария предлага на графиката сделка, основана не на романтични импулси.

Но централният конфликт на пиесата - срещата на две дами - заема същото място в либретото. В действителност обаче тази вълнуваща сцена не беше - само кореспонденцията, която формираше нейната основа. Тази сцена се оказва в такава силна опера, че тя е довела до истински конфликт между двама певци. На репетицията в неаполитанския театър в Сан Карло Анна дел Серре предава толкова искрени чувства, като се обръща към Джузепина Ронци с думите "нечистата дъщеря Болейн, нецензурна курва, дискредитираща трона", че последният не може да устои и е паднал с юмруци при партньора си. След женския дуел, Анна се превърна в безсъзнание и репетицията приключи рано.

Но дори и без този инцидент, още преди премиерата, сценичната съдба на операта беше жалко. След успешна генерална репетиция, кралят на Неапол Фердинанд II внезапно забрани изпълнението. Доницети се опитал да пренапише операта с либретиста Пиетро Салатино, станал известен като Buondelmonte и дори бил показан шест пъти в Неапол. Но самият композитор смята, че тези промени само обезобразяват операта му.

Милано-Ла Скала проявява интерес към оригиналната "Мери Стюарт", но опитът да го достави беше увенчан с успех едва от втори път - през 1835 година. Премиерата беше насрочена за 28 декември, известната певица Мария Малибран щеше да играе в главната роля. Доницети коригира резултата специално за нея, написа нова увертюра. Цензурираната опера също пропусна. Но поради болест Малибранско представяне беше отложено до 30 декември. Доницети повика тази вечер болката си - от началото до края. И двамата солисти бяха разочаровани. Мария не обръща внимание на редакцията на цензурата, която изискваше омекотяване на някои остри изрази, и пееше текста в първоначалния му смисъл. Публиката беше нещастна, както и цензорите, които затвориха представянето след следващите пет по-успешни предавания от първото. Мария Малибран трябваше да пренесе операта в Лондон, но внезапно умряла от наранявания вследствие на падане от кон. През следващите 30 години имаше къси оперни постановки в театри в Италия, Испания и Португалия, всички в произволно ограничени версии.

Интересът към операта бледи до средата на 20-ти век, когато Мери Стюарт отново започна да се появява на плакати. Първо в родината, а после и по целия свят. Американската премиера се състоя през 1971 г. в операта на Сан Франциско с Джоан Съдърланд в главната роля. На следващата година в Нюйоркската градска опера прозвучаха всичките три кралици "Доницети".Anne boleyn"Мария Стюарт" и "Роберто Девъреу", трите големи роли в опери триумфално се изпълняват от Бевърли Силс, а в Русия "Мария Стюарт" за първи път е поставена в Московския нов опера театър през 1993 година.

"Мария Стюарт" на видео

Операта може да се види в изпълнението на сценични майстори от различни поколения:

• Постановка на театър "Доницети" в Бергамо, режисьор Т. Манчини, в основните части: С. Ремигио (Мария), С. Ганаси (Елизабет), Й. Калая (Лестър), 2001 г.
• Постановка на театър "Ла Скала", реж. П.Л. Пици, в основните части - M.Davia, A.C. Antonacci, F. Meli, 2008
• Постановка на Метрополитен опера, режисьор Д. Мак Викаре, в публични места - Д. ди Донато, Е. ван дер Хейвър, М. Поленцани, 2013.

Какъв беше първоначалният резултат "Мери Стюарт"Не знаем - театрите най-често използват нейното критично издание, създадено от издателството на Ricordi. Но фактът, че имаме възможността да се насладим на мелодичността на шедьовъра на Belcanto и невероятната сцена на двете царици, дори след векове на забрава на операта, е ценна.