Мюзикълът "Notre Dame de Paris": съдържание, видео, интересни факти, история

Музикална "Нотр Дам де Пари"

Какво означава за вас мюзикълът "Нотр Дам де Пари"? Това най-популярно произведение е оставило малко хора безразлични, има изключителна очарователна сила. Каква е тайната му? Може би цялото нещо в грандиозно производство, необикновена история за любов и предателство, разказана от находчивия Юго? Или всичко е за удивителната музика, в която френският шансон и цигански мотиви са преплетени? Само си представете, защото тази работа съдържа 50 песни, посветени на най-яркото и силно чувство - любов, и почти всички от тях са станали истински хитове.

Обобщение на мюзикъла "Notre Dame de Paris" и много интересни факти за тази работа на нашата страница.

резюме

В центъра на тази тъжна история е младата красавица Есмералда, възпитана от циганския крал Клопен, който заменя баща си и майка си. Техният лагер прави опит незаконно да стигне до Париж, за да намери убежище в катедралата, но войниците забелязват нежеланите гости и веднага ги отблъскват. Красивият Phoebus da Shatoper, който е капитан на кралските стрелци, обръща внимание на младата Есмералда. Запленен от красотата на момичето, той напълно забравя за булката си Fleur-de-Lys, с когото е ангажиран.

Капитанът не е единственият, който е обърнал внимание на младия танцьор. Квазимодо също има нежни чувства към нея, които специално идват на партито на шегите, за да се възхищават на любимия й още веднъж. Неговият баща и строг ментор Фроло забраняват дори да мислят за това момиче и да я гледат, но го правят заради силната ревност. Оказва се, че архидияконът също е влюбен в Есмералда, но само той няма право да го прави.

Фроло узрява хитър план - да отвлече циганка и да я заключи в кулата, и той се опитва да открадне момичето с Квазимодо в тъмнината на нощта, но циганката спестява Фьоб във времето. Възползвайки се от момента, капитанът веднага кани красотата на среща.

Непознаващ свидетел на отвличането, както и смелото дело на капитана, е поетът Грингоар, когото циганският крал Клопер иска да виси, за да наруши правилата на лагера, защото е посетил Страната на чудесата и това е строго забранено. Но Есмералда спасява Грингоар и сега трябва да се ожени за него. Тук са само един циганин вече е влюбен в друг, в своя спасител, - Фийби де Шатопера.

Архидияконът наблюдава внимателно Есмералда и капитана, когато отидоха на среща и, заслепени от ревност, нападнаха противника. В резултат на това Фроло наранява Фийби с нож. Това е само за да плати за това престъпление вече има Esmeralda, защото тя е обвинена в опит да убие капитана. На съдебния процес циганинът се опитва да докаже, че е невинна, но Есмералда не е слушана и осъдена на смърт.

Докато момичето е в затвора и очаква присъда, Фроло я посещава. Архидияконът предлага да спаси красивата жена, в замяна на нейната преданост и любов, но тя го отказва. Чувайки това, Фроло атакува Есмералда, но Клопен и Квазимодо са дошли на помощ навреме. Целият лагер дойде да помогне на пленника, и между циганите и кралските войници настъпи битка. В резултат на този сблъсък Клопен умира, а Есмералда отново е арестувана, а Фроло сам я предава на палача. В отчаяние той споделя това с Квазимодо, признавайки, че е направил всичко това заради отказа на красотата, и с гняв хвърля коварния Фроло от кулата и той се втурва на мястото на екзекуцията, така че за последен път той обхваща вече мъртвите Есмералда.

снимка:

Интересни факти

• "Notre Dame de Paris" се смята за първата и най-значима работа на Хуго. И неговият издател веднага поставя тежки условия - ръкописът трябва да бъде завършен точно след четири месеца и половина, и е замислен в духа на Уолтър Скот. За сравнение, Хюго работи върху следващата си работа, The Miserables, която е написана след първия роман за седемнадесет години.
• Самият автор на романа вярваше, че неговата творба е перфектна за сюжета на някоя опера, още повече, че самият той е съставил либрето.
• След публикуването на романа, съвременниците на Хуго отново се интересуват от средновековната архитектура.
• Поради невероятния успех само на първата година на изпълнение, мюзикълът бе включен в Книгата на рекордите на Гинес като най-продавания диск.
• Когато композиторът е създал мюзикъла, той е композирал част от Quasimodo, представяйки се в тази роля, по-късно е решено да го предаде на непознато. Пиер Гарану (Гару).
• Това е първият френски мюзикъл, който направи такъв пробив на световната сцена, по-специално в Америка, свикнал с популярността само на своите произведения. Но в неговата страна този жанр никога не е имал голям успех с обществеността. Дори най-популярните произведения на Андрю Лойд Уебър се възприемат много студено.
• Във Франция премиерата на спектакъла през 1998 г. беше очаквана с нетърпение и в рамките на шест месеца всички билети бяха изкупени.
• През май 1999 г. мюзикълът получи престижните награди World Music Awards за най-продавания френски албум. Година по-късно спектакълът получи втората такава награда.
• Музикалът вдъхнови илюстратора Бенджамин Лакомб да създаде цяла поредица от ярки картини на него, всички от които бяха посветени на главните герои. Скоро тези илюстрации бяха включени в книгата на Notre Dame de Paris.
• Такъв ярък сюжет привлече не само известни композитори, но и режисьори, благодарение на които има повече от дузина екранни версии на романа. Първият е създаден през 1905 г. и е мълчалив късометражен филм. Сред значимите версии на филма трябва да бъде отбелязан през 1982 г., режисиран от Майкъл Тахнер. През 1996 г. излезе анимационният филм "Гърбукът на Нотр Дам", сюжетът на който вече беше леко променен.

• За кастинг, проведен за руската версия на мюзикъла, пристигна рекорден брой кандидати - около една и половина хиляди, а само 45 от тях бяха включени в трупата.
• Около 4,5 милиона щатски долара бяха изразходвани за сцената на руската версия, а 15 милиона бяха събрани през цялото време на шоуто в московския театър.
• До 2016 г. общият брой на зрителите, които гледат шоуто по света, възлиза на повече от 15 милиона души.
• Заслужава да се отбележи, че авторът на известната "Нотр Дам" също е написал мюзикъл на доста необичайна руска тема. Тази творба, която той нарича "декабристи", поетът Иля Резник е участвал в развитието на либретото.
• Понастоящем в нашата страна обикаля съкратена версия на мюзикъла Александър Маракулин. Актьорите от трупата дори стават обвиняеми в наказателното дело за нарушаване на авторски права.
• В Нижни Новгород е поставена пародия на представление с почти идентични декорации.
• Не е направено във френската музикална продукция и без някои грешки. Така беше отбелязано, че анархията е записана на стената, въпреки че първоначално е била предназначена друга дума - ananke, което означава скала. Вече в новата версия на Могадор, тази дума беше коригирана до правилната.

Популярни номера:

Belle (слушам)

Dechire (слушам)

Vivre (слушам)

Le temps des cathédrales (слушай)

История на сътворението

Изненадващо, този мюзикъл стана популярен още преди премиерата си, тъй като беше издаден диск с няколко сингъла (16 песни). Представените композиции създадоха безпрецедентен фурор и бързо започнаха да печелят сърцата на обществеността. Премиерата, която се проведе на 16 септември 1998 г. в Париж в Двореца на конгресите, беше огромен успех. Ролята на главния герой, изпълнявана от Ной (в записа), а след това и Елена Сегара, ролята на Квазимодо отиде при Пиер Гарану (Гару), Фийби - Патрик Фиори, Грингоар - Бруно Пелтие, Фроло - Дариел Лавуе. Режисьорът е французинът Жил Майо, който по това време е бил известен на широката публика за неговите продукции. Като цяло, представянето се оказа малко необичайно, защото се различаваше от утвърдения формат на мюзикълите на Андрю Лойд Уебър и Клод-Мишел Шонберг: минималистичен сценичен дизайн, модерна балетна хореография, необичаен формат.

Песните от мюзикъла веднага започнаха да водят различните класации, а най-популярната от тях "Belle" и се превърна в истински световен хит. След успеха си във Франция мюзикълът тръгна на триумфалния си поход към други страни по света.

През 2000 г. композиторът създава втора версия на мюзикъла, а тази версия вече е представена в театър Mogador. Тази версия е използвана за руски, испански, италиански, корейски и други версии.

Руската премиера бе успешно проведена на 21 май 2002 г. в Московския театър "Оперета". Производството бе инициирано от Уейн Фоукс, поканен от Великобритания. Когато за пръв път започнаха да работят по резултата, Юлиус Ким, който беше отговорен за превода на либретото, призна, че това е доста трудно. Нещо повече, не само професионални поети са участвали в такъв усърден процес. Затова и авторът на превода на песента "Belle" е Сузана Цирюк, тя също притежава текстовете на песните "За да живее", "Пей ми, Есмералда". Но преводът на сингъла "Моята любов" беше направен изобщо от ученичка Дария Голубоцкая. Заслужава да се отбележи, че в нашата страна представянето също беше премахнато според европейски модел: около месец преди премиерата песента "Belle" беше пусната на радиостанцията, изпълнена от Вячеслав Петкун (Quasimodo), която веднага стана популярна. В хореографията присъстват и елементи от западния стил.

През 2011 г. беше решено да се организира международна трупа, в която участваха художници от различни страни, направиха световно турне. Всеки път тя бе посрещната от ентусиазирана публика и силни аплодисменти. Досега този мюзикъл се представя успешно на различни етапи на света. През целия си живот тя беше показана в 15 различни страни и преведена на седем езика.

"Нотр Дам де Пари" Той се счита за един от най-популярните и признати мюзикъли с обществеността. Всъщност, това дори не е изненадващо. Той улавя буквално от първата секунда до завесата, не пуска публиката. Трудно е да си представим друга такава най-популярна и разпознаваема работа. Още по-трудно е да се каже коя песен, написана от най-популярните и най-велики текстове на франкофония, е най-красива, защото всички те са красиви! Какво означава за вас мюзикълът "Нотр Дам де Пари"? Това е любов, спомени за нежни чувства, тъга, печат, състрадание и безкрайно възхищение за хипнотизираща музика.